29 януари 2019

На 29 януари 2019 г. в Нова конферентна зала ще се проведе седмата конференция СЪЗНАНИЕТО  в памет на Димитър Михалчев и Аристотел Гаврилов.

 

 

Конференция за съзнанието

На 29 януари 2015 г. от 9.00 ч. до 18.00 ч. в зала 1 на Ректората на СУ “Свети Климент Охридски” ще се състои третата конференция за съзнанието.

Конференциите се провеждат на рожденната дата на Аристотел Гаврилов.

Прощални думи за Аристотел Гаврилов

Уважаеми опечалени родственици на Аристотел Гаврилов,

Уважаеми колеги-философи,

Тъжният повод, който ни е събрал днес тук, неминуемо ни насочва към размисли и спомени. Всички те са за един човек, за когото най-честият отклик, който тези дни тъжното събитие предизвиква, бяха думите: „един много почтен човек”.

На 90 годишна възраст ни напусна един от патриарсите на съвременната българска философия, един от най-уважаваните български философи.

Аристотел Гаврилов е роден на 29 януари 1921 г. във Видин в семейството на земеделец от Влашко. Бил е най-малкото от 7-те деца в семейството. Повечето от тях завършват образование в Румъния, а някои остават и да живеят в Румъния. Аристотел Гаврилов учи в училище „Цар Симеон”, Видин. Завършва през 1940 като „единствен пълен отличник”. Три години учи медицина в СУ (1940-1943) . През 1943 г. написва “едно много трудно” писмо до по-големия си брат Фроло, който се грижи за него, в което писмо заявява, че се отказва да учи медицина и избира философията. След това една година (1943-44) учи философия в Букурещ. В края на 1944 се връща се във Видин.

Учи философия в СУ (1947-1950), при което му се признава едната година учене на философия в Букурещ. От 1950 г. е асистент в специалност Философия на ФФ в СУ. През 1952 започва аспирантура в МГУ, която завършва през 1956 г. с успешна защита на дисертация. През 1962 г. се хабилитира, а през 1990 г. чете своя последен лекционен курс по философия в СУ.

Почти всички философи, които сме днес тук, сме били студенти на Аристотел Гаврилов. И как не, след като цели 40 години – от 1950 до 1990 г.  – Аристотел Гаврилов преподава философия в специалност Философия на СУ. За това време той има хиляди студенти. Сред тях не са малко тези, които смятат, че са не само негови студенти, но и негови ученици.

Тези дни, когато съобщихме на колеги тъжната новина, една моя състудентка, която в момента преподава философия в колеж в САЩ, в Чикаго, написа: „Аристотел Гаврилов е един от учителите ми по философия, които най-много повлияха на начина, по който формирах  моето философско  мислене и възприятие.”

Аристотел Гаврилов имаше теоретичното щастие рано да открие своята тема и още в дисертацията си да достигне по свой оригинален начин и с оригинални аргументи до формулиране на фундаментална теза: „Съзнанието е отношение”. Може би това е най-известната дисертационна теза в българската философия. Много често на дисертациите се гледа единствено като на кариерно ориентиран жанр. Аристотел Гаврилов обаче превърна дисертационната си теза в теория, във философска позиция и лично изследователско верою.

Тази негова теза е в съзвучие със съвременните дебати по темата в световната философия. Интенционалността на съзнанието е една от малкото тези, по които има консенсус между голяма част от философите на двете големи съвременни философски парадигми – континенталната и аналитичната.

В края на неговия живот съдбата го срещна с един от пределните въпроси в теорията на съзнанието – болката. Критиците на интенционалността обикновено посочват именно болката като феномен на съзнанието, който е лишен от интенционалност. В този experimentum crucis на предела на живота има нещо екзистенциално тържествено, възвишено. Навярно философът Аристотел Гаврилов е премислил философски и тази мистична среща. Та нали тъкмо защото съзнанието е отношение, то може да страда от бедствията на тялото? И тъкмо защото е отношение, то успява да надхвърли страданието?

Аристотел Гаврилов не беше философ “само в границите на щата”. Продължаваше бавно и внимателно да обмисля и доразвива своята теза. Това добре се вижда от Писмата за съзнанието, които написа в последните години от живота си.

Аз съм уверен, че името и тезите на Аристотел Гаврилов няма да бъдат забравени. Уверен съм, че на неговите идеи ще бъдат посветени дипломни работи, дисертации и книги.

За мен Аристотел Гаврилов и Иван Софрониев Стефанов бяха много сродни. Приличаха си по своята абсолютна преданост към философията. Те можеха да бъдат само философи и нищо друго. И то философи с пределна добросъвестност – беше им чужда както аудиторната метафорика, така и публицистичната шарения. Струва ми се, че с право можем да наречем техния живот „поетично-философски”, въпреки несгодите, които съдбата им поднесе, въпреки страданията, с които животът им завърши.

Поклон пред човека и философа Аристотел Гаврилов.

Иван Колев

Почит

На 15 август Аристотел Гаврилов ни напусна.

Поклонението ще бъде на 18 август, четвъртък, от 12.30 ч. в Траурната зала на Централните Софийски гробища.