Уважаеми колеги-философи,

Тъжният повод, който ни е събрал днес тук, неминуемо ни насочва към размисли и спомени. Всички те са за един човек, за когото най-честият отклик, който тези дни тъжното събитие предизвиква, бяха думите: „един много почтен човек”.

На 90 годишна възраст ни напусна един от патриарсите на съвременната българска философия, един от най-уважаваните български философи.

Аристотел Гаврилов е роден на 29 януари 1921 г. във Видин в семейството на земеделец от Влашко. Бил е най-малкото от 7-те деца в семейството. Повечето от тях завършват образование в Румъния, а някои остават и да живеят в Румъния. Аристотел Гаврилов учи в училище „Цар Симеон”, Видин. Завършва през 1940 като „единствен пълен отличник”. Три години учи медицина в СУ (1940-1943) . През 1943 г. написва “едно много трудно” писмо до по-големия си брат Фроло, който се грижи за него, в което писмо заявява, че се отказва да учи медицина и избира философията. След това една година (1943-44) учи философия в Букурещ. В края на 1944 се връща се във Видин.

Учи философия в СУ (1947-1950), при което му се признава едната година учене на философия в Букурещ. От 1950 г. е асистент в специалност Философия на ФФ в СУ. През 1952 започва аспирантура в МГУ, която завършва през 1956 г. с успешна защита на дисертация. През 1962 г. се хабилитира, а през 1990 г. чете своя последен лекционен курс по философия в СУ.

Почти всички философи, които сме днес тук, сме били студенти на Аристотел Гаврилов. И как не, след като цели 40 години – от 1950 до 1990 г.  – Аристотел Гаврилов преподава философия в специалност Философия на СУ. За това време той има хиляди студенти. Сред тях не са малко тези, които смятат, че са не само негови студенти, но и негови ученици.

Тези дни, когато съобщихме на колеги тъжната новина, една моя състудентка, която в момента преподава философия в колеж в САЩ, в Чикаго, написа: „Аристотел Гаврилов е един от учителите ми по философия, които най-много повлияха на начина, по който формирах  моето философско  мислене и възприятие.”

Аристотел Гаврилов имаше теоретичното щастие рано да открие своята тема и още в дисертацията си да достигне по свой оригинален начин и с оригинални аргументи до формулиране на фундаментална теза: „Съзнанието е отношение”. Може би това е най-известната дисертационна теза в българската философия. Много често на дисертациите се гледа единствено като на кариерно ориентиран жанр. Аристотел Гаврилов обаче превърна дисертационната си теза в теория, във философска позиция и лично изследователско верою.

Тази негова теза е в съзвучие със съвременните дебати по темата в световната философия. Интенционалността на съзнанието е една от малкото тези, по които има консенсус между голяма част от философите на двете големи съвременни философски парадигми – континенталната и аналитичната.

В края на неговия живот съдбата го срещна с един от пределните въпроси в теорията на съзнанието – болката. Критиците на интенционалността обикновено посочват именно болката като феномен на съзнанието, който е лишен от интенционалност. В този experimentum crucis на предела на живота има нещо екзистенциално тържествено, възвишено. Навярно философът Аристотел Гаврилов е премислил философски и тази мистична среща. Та нали тъкмо защото съзнанието е отношение, то може да страда от бедствията на тялото? И тъкмо защото е отношение, то успява да надхвърли страданието?

Аристотел Гаврилов не беше философ “само в границите на щата”. Продължаваше бавно и внимателно да обмисля и доразвива своята теза. Това добре се вижда от Писмата за съзнанието, които написа в последните години от живота си.

Аз съм уверен, че името и тезите на Аристотел Гаврилов няма да бъдат забравени. Уверен съм, че на неговите идеи ще бъдат посветени дипломни работи, дисертации и книги.

За мен Аристотел Гаврилов и Иван Софрониев Стефанов бяха много сродни. Приличаха си по своята абсолютна преданост към философията. Те можеха да бъдат само философи и нищо друго. И то философи с пределна добросъвестност – беше им чужда както аудиторната метафорика, така и публицистичната шарения. Струва ми се, че с право можем да наречем техния живот „поетично-философски”, въпреки несгодите, които съдбата им поднесе, въпреки страданията, с които животът им завърши.

Поклон пред човека и философа Аристотел Гаврилов.

Иван Колев

Поклонението ще бъде на 18 август, четвъртък, от 12.30 ч. в Траурната зала на Централните Софийски гробища.

25. 11.1980.

1. Непубликувани Писма до Лилия Гурова:

• 2008 - Отношение и съотношение. – Писмо четвърто (05.06.2008)
• 2006 - Възможно ли е едно възобновяване на “Българската дискусия за природата на съзнанието”? - Писмо трето (26.11.2006)
• 2005 - Разширява ли се хоризонтът на релационната концепция за съзнанието? – Писмо второ (28.03.2005)
• 2004 – Има ли “Българската дискусия за природата на съзнанието” своя предистория? – Писмо първо (25.11.2004).

2. Публикувани:

• 2004 – Интервю (отговор на въпроси на Л. Гурова и Д. Цацов) – Във: Философски алтернативи, 1-2/2004
• 2002 – Материалистическата диалектика и субективният идеализъм. Поглед върху философията на Дж. Беркли. София: Херон прес.
• 1978 – Материалистическата диалектика и пътищата на идеализма. Ч. 2. – В: Годишник на Софийския университет. София: Университетско издателство.
• 1975 - Към въпроса за природата на съзнанието. София: Университетско издателство [Преиздание на текста от 1962 заедно с три допълненния. Последно осмо преиздание през 1984]
• 1973 – Материалистическата диалектика и пътищата на идеализма. Ч. 1. – В: Годишник на Софийския университет. София: Университетско издателство.
• 1970 – Диалектикоматериалистическият монизъм и теорията на отражението. - В: Ленин и някои проблеми на марксистката философия. Сборник статии.
• 1962 – Към въпроса за природата на съзнанието. София: Наука и изкуство.
• 1962 – Към въпроса за природата на съзнанието. – В: Годишник на Софийския университет. Философско-исторически факултет, Т. V, кн. ІІ, 1961.

За Аристотел Гаврилов

• Лилия Гурова (2004) Размишления по повод новата книга на Аристотел Гаврилов. – В: Философски алтернативи. 1-2/2004.
• Димитър Цацов (2003) Източно-европейска философска школа. Презентационизмът в Русия и България. Велико Търново: Фабер.
• Сава Петров (1963) Може ли съзнанието да е само отношение? – В: Философска мисъл. 1963.

1940 – завършва гимназия “Цар Симеон Велики” във Видин.

1940 – записва медицина в Медицинска академия и учи там до 1943

1947 – започва да учи философия в СУ “Свети Климент Охридски”.

1950 – завършва специалност Философия в СУ .

1950 – асистент в Катедра Философия на СУ.

1952 - започва аспирантура в Московския държавен университет “Ломоносов”.

1956 – защитава дисертация в Московския държавен университет.

1962 – хабилитира се в СУ.

1990 – последен лекционен курс в СУ.